Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„Какъв е характерът на „лизинговия срок“ по договор за финансов лизинг – прекратителен по отношение на облигационната връзка или срок по чл. 84, ал. 1 ЗЗД, установяващ падеж на задължението на лизингополучателя?“, който е свързан с основния довод на касационния жалбоподател, че страните по договора за лизинг не са предвидили краен срок по сделката, не е доказано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В съответствие със задължителните указания в т. 4 на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК смисъл. В случая не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, провокирала противоречиво тълкуване, в отговор на поставения въпрос, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Освен това следва да се изтъкне, че договорът за лизинг е по правило срочен, като в него се определя крайният срок на ползването на вещта. Това обстоятелство има значение за определяне на лизинговите вноски, за заплащането на които лизингополучателят е задължен. Цитираното задължение обаче се изпълнява съобразно погасителен план, съставен на основата на лизинговия период и размера на лизинговите вноски. Ето защо съществува разграничение между предварително уговорения по договора за лизинг прекратителен срок като бъдещо сигурно събитие, с чието настъпване се прекратява договорната връзка, и падежа на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, което не е отчетено при поставянето на първи въпрос.