Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ При заявена по реда на чл. 410 ГПК, впоследствие по чл. 422 ГПК претенция за изплащане на суми, представляващи неизплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и при прекратяване на правоотношението, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, длъжен ли е съдът да изследва характера на правоотношението, въз основа на което е възникнало задължението за плащане или следва да установи дължимостта на претендираните суми, респ. дали вземането съществува или не и от там да направи извод за основателност; 2/ От значение за правилното решаване на делото по реда на чл. 422 ГПК ли е обстоятелството как е наименован договора по силата на който е възникнало задължение за изплащане на суми и следва ли това да рефлектира върху основателността на иска, респ. представлява ли това самостоятелно основание за отхвърлянето му; 3/ От какво се определя дължимостта на претендираните суми, заявени по реда на чл. 410 ГПК, а впоследствие по реда на чл. 422 ГПК – от характера на договора /основанието въз основа на което се претендират или от неговото съдържание и събраните по реда на ГПК в общото исково производство доказателства; 4/ Следва ли съдът да отхвърли претенцията за дължими суми, само защото иска е заявен по реда на КТ и само защото договорът, въс основа на който се претендират права е наименован договор за възлагане и управление, а не „трудов договор“ и 5/ Обвързан ли е съдът от посоченото от ищеца правно основание или правната квалификация се определя служебно от съда и следва ли съдът да укаже, вкл. и чрез оставяне на исковата молба без движение, че посоченото в исковата молба правно основание е неотносимо или следва да реши спора въз основа на заявените от ищеца обстоятелства и представените документи без оглед посоченото от него правно основание. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатите въпроси противоречи на съдебната практиката на ВКС, обективирана в решение №306/25.06.2012 г. по гр. д. №1387/2011 г. на ІV г. о., решение №204/28.07.2014 г. по гр. д. №983/2014 г. на III г. о., решение №128 от 12.06.2015 г. по гр. д. №6542/2014 г. на III г. о., решение №222 от 3.05.2016 г. по т. д. №3471/2014 г. на I т. о. и решение №241 от 16.10.2017 г. по гр. д. №322/2017 г. на ІV г. о. на ВКС, както и на задължителната практика на ВКС – разясненията, дадени в т. 2 на ТР №3/22.04.2019 г. по т. д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетно се твърди и наличието на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.