Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

1. Дали разногласието между родители за пътуване на детето-български гражданин, което чл. 127а, ал. 2 СК поставя за разрешаване на гражданския съд, покрива терминът „родителска отговорност” по чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) №2201/2003 и 2. Прилагат ли се основанията за учредяване на международна компетентност по Регламент (ЕО) №2201/2003 за решението по чл. 127а СК, което следва да се представи пред органите на Министерство на вътрешните работи, за да се разреши на детето да пътува в чужбина и за да е възможно издаването на необходимия му документ за самоличност (чл. 76, ал. 1, т. 9 и по чл. 45 ЗБЛД). К. счита, че тези въпроси са включени в предмета на делото, обуславят крайните изводи на въззивния съд и се решава противоречиво от съдилищата (чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК). Позовава се на определения на въззивни съдилища, които прилага. В определение №330/23.01.2015 г. по частно гражданско дело №37/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, определение №744/10.07.2014 г. по ч. гр. д. №573/2014 г. на Окръжен съд – Хасково и определение от 31.05.2013 г. по в. ч. гр. д. №231/2013 г. на Окръжен съд – Ямбол първият процесуалноправен въпрос е решен отрицателно и компетентността на българския съд да разгледа делото е обоснована, въпреки че обичайното местопребиваване на детето е в държава-член на Европейския съюз (ЕС), различна от България. Съдилищата са приели, че отговорът се налага поради обстоятелството, че решението на съда, което замества липсващото съгласие на родителя, следва да се представи пред органите на Министерство на вътрешните работи, за да се разреши на детето-български гражданин да напусне страната и да му бъде издаден необходимия български личен документ за това. В определение от 19.04.2011 г. по ч. гр. д. №248/2011 г. на Окръжен съд – Враца и определение №3635/29.12.2010 г. по гр. д. №4822/2010 г. на Районен съд – Стара Загора, първият въпрос е решен положително и е била отречена компетентността на българския съд да разгледа съответното дело, защото детето има обичайно местопребиваване в държава-член на ЕС, различна от България и Д.. В тези определения не са обсъждани разпоредбите на чл. 45 и чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБЛД.