Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

има обуславящо значение за изхода на спора. Отговор на същия е даден в т. 3 ТР №1 от 10.07.2018 г. по тълк. д.№1/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като обжалваното определение е постановено в съответствие с тълкувателното решение, съгласно което вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Като примери за такива са посочени разпоредбата на чл. 31 ПВ (с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”); освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането й (чл. 494, ал. 2 in fine ГПК); влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане (чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК); отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна (чл. 402 ГПК). Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан (осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост - от вписването на най-ранната възбрана от кредитор, участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане), така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана - обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие.