Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

на правната квалификация на тези действия, при съобразяване нормата на чл. 2 Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС); че съгласно цитираната норма, СРС са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства; че технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти; че оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства. Въззивният съд е приел, че в случая нито едно от конкретно сочените от ищеца действия срещу него не попадат сред така описаните, съответно - не може да се търси отговорност на МВР за тях по ЗОДОВ. Изтъкнати са доводи, че когато за едно действие или бездействие е неприложима отговорността по специален закон, то винаги приложима е общата отговорност по чл. 45 и/или чл. 49 ЗЗД, при твърдения от страна на ищеца, че ответникът е извършил противоправно действие или бездействие в причинна връзка с което за ищеца са произтекли конкретни вреди. Направено е съждение, че в случая не се установява ищецът да се позовава на (каквито и да е) реални противоправни действия от страна на служители на МВР, като посоченото от него се случва в съня му и дори не се сочат конкретни действия на МВР, които са го предизвикали. Прието е да липсват и твърдения за конкретни вреди, освен общото посочване за наличие (отново на сън) на болки, страдания и тормоз. По тези мотиви е аргументирано становище, че в случая и общата защита от противоправно поведение е неприложима. След като не са изложени твърдения за реално нарушени права и законни интереси на ищеца, е прието, че предявеният иск за защитата им е недопустим.