Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

По смисъла на дадените задължителни разяснения в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год., ОСГТК, за да удовлетворяват критериите на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, формулираните правни въпроси трябва да са обусловили решаващите правни съображения на съда по предмета на спора, да са от значение за крайния изход по конкретното дело и да почиват на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства. Не представляват правни въпроси по смисъла на посочената разпоредба тези, които са съотносими към правилността на обжалваното решение и касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събрания по делото доказателствен материал.

Изрично е подчертано от съдебния състав, че събраните по делото доказателства не обосновават извод процесният имот да има характер на публична държавна собственост. Това оплакване е направено извън срока по чл. 131 ГПК, а съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, каквато хипотеза е посочено, че не е налице в конкретния случай. В този смисъл не се касае до празнота на мотивите по смисъла на цитираната практика, обективирана в ТР №1 от 17.07.2011 год. на ВКС по тълк. д. №1/2000 год., ОСГК, ППВС №1/13.07.1953 год., ППВС №7/27.12.1965 год. и ППВС №1/10.11.1985 год., а до такова произнасяне на съда, което се различава от поддържаното от касатора. Несъгласието на последния с възприетите от въззивния съд фактически констатации и правни изводи обаче, представлява довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане излиза извън обхвата на проверката по чл. 288 ГПК. От друга страна, правни въпроси мотивирани с фактически констатации каквито не са възприети във въззивното решение, са неотносими, тъй като не са обусловили правните изводи на съда. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска по повдигнатите под т. 1 и т. 7 от изложението към касационната жалба въпроси.

Останалите въпроси са свързани с оспорването на извършеното разпореждане с правото на собственост чрез учредителен апорт и възможността за оспорването му в настоящото производство по предявен положителен установителен иск за собственост. По тези въпроси касационната инстанция вече е имала възможност да се произнесе при разглеждането на идентични правни спорове. При аналогична фактическа обстановка и сходни оплаквания, но по различен предмет на спора и между различни страни, състав на ВКС, II г. о., е приел с решение №139 от 16.01.2017 год. по гр. д. №2165/2016 год., че с извършения апорт от НОИ, имотите - обект на апорта, са загубили характера си на държавна собственост и успешно са преминали в патримониума на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, което дружеството е учредено с Решение на Надзорния съвет на НОИ от 10.12.1997 год. на основата на имуществото, прехвърлено на НОИ съгласно пар. 5, ал. 2 Закона за фонд „Обществено осигуряване и Решение на Министерския съвет №775 от 1.08.1996 год. В други производства - с определение №272/28.05.2019 год. по гр. д. №4760/2018 год., I г. о. и определение №216 от 19.01.2026 год. по гр. д. №1592/2025 год., II г. о., съставите на ВКС приемат, че с оглед характера на апорта като разпореждане с право на собственост върху недвижим имот, което се извършва по реда на ТЗ и представлява подлежащо на вписване по реда на ТЗ обстоятелство, е формирана трайна практика (в този смисъл съображения се съдържат в мотивите към т. 5 на ТР №7/24.04.2013 год. на ВКС по тълк. д. №7/2012 год., ОСГТК и решение №219 от 05.12.2016 год. на ВКС по гр. д. №2215/2016 год., I г. о.). В тази практика са разгледани правните последици от това разпореждане (учредителен апорт), както и възможността за оспорването му. Приема се, че недействителността на вписано в търговския регистър обстоятелство може да се установи само по предвидения в закона ред чрез предявяване на иск. Допустимо е оспорване правата на дружеството с твърдения за нищожност на разпореждането, включително поради пороци във волята на извършилия апорта правен субект, но не и оспорване на реда, по който дружеството е учредено, както е в настоящия случай – наведените от касатора доводи касаят реда, по който той счита, че е следвало да бъде учредено „ПРО“ ЕАД, като поддържа, че в случая не е било налице необходимото разрешение от Народното събрание за извършването на апорта. Касаторът не твърди недействителност на разпореждането като изявление, което би било допустимо според практиката на ВКС, а порок при учредяване на дружеството.

Не се констатира противоречие с представеното към изложението решение №258 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №787/2012 г., I г. о., в което е прието, че стопанисваното НОИ имущество е със статут на публична държавна собственост, поради което е неприложим придобивният способ давностно владение. Такъв въпрос не е обсъждан, нито поставян, в настоящето производство.

Не е налице и релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – при прочита на обжалваното решение не се разкрива такъв тежък порок, който да обоснове това основание – нито съществено нарушение на материалния или процесуалния закон, нито явна необоснованост на изводите, които да обосноват извод за неправилност без да е необходим анализ на събраните доказателства.