Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Постановеното Софийски градски съд определение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

М. А. не е обосновала наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно визираните по-горе постановки на т. 4 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

В тази връзка следва да се посочи, че е налице практика на ВКС – определение №234/25.02.2011 г. по ч. т. д. №121/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №280/15.09.2014 г. по гр. д. №3210/2014 г. на ВКС, І г. о., определение №2434/30.07.2025 г. по ч. т. д. №680/2025 г. на ВКС, І т. о. и др., съгласно която разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК не е приложима при извънсъдебно споразумение между страните.

Същевременно в определение №103/06.07.2020 г. по ч. гр. д. №1464/2020 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, по въпрос дали следва да не се присъждат разноски на ответника при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството, когато се касае за делбено такова, е визирано, че в трайната и последователна практика на ВКС се приема, че производството по съдебна делба е особено исково производство, а регламентиращите го процесуални норми са специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес. При наличие на съсобственост върху вещи и вещни права съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, поради което предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Последните намират приложение и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения.

При тези данни, определението на въззивния съд е в унисон с визираната по-горе практика на ВКС, която настоящият съд споделя.