Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

1. Какви са предпоставките за прилагане на т. нар. „функционален имунитет“ по отношение на съдебен заседател като член от състава по наказателното дело и този въпрос относим ли е към допустимостта на иска за обезщетение за неимуществени вреди по причина на незаконни действия, извършени в служебното качество на ответника? 2. Допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да освободят ответника по този иск от гражданска отговорност, без да са събрани доказателства, че той се ползва от функционален имунитет? 3. Допустимо ли е разширително тълкуване на чл. 132 КРБ по отношение на адресатите на правната норма? 4. Допустимо ли е поради причини от предвидения от вътрешното право „функционален имунитет“ да се наруши чл. 6 пар. 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн. ДВ бр. 80 от 1992 г, изм. бр. 137 от 1998 г, попр. бр. 97 от 1999 . и изм. бр. 38/2010 г.) и на чл. 47 от Х. за основните права на Европейския съюз? и 5. Правото на европейския съюз има ли примат пред националните закони и длъжен ли е националният съд да го зачете? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи определението, като обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (изискване за допускане на частната касационна жалба до разглеждане от препращането в чл. 274, ал. 3 към предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Касаторът иска също ВКС да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за съотношението на чл. 132 КРБ с признатото в чл. 47 от Х. право на ефективно правно средство на защита за всеки гражданин на Съюза (чл. 267, ал. 1, б. б, вр. ал. 3 Договора за функциониране на европейския съюз и чл. 628 и 629 ГПК). Оплакването по същество е, че чл. 130 ГПК е приложен неправилно.