Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения на ищците, които са ключови за формирането на основанието и петитума на тяхната претенция, да не кредитира първоначално посочени от тях факти и обстоятелства, които са и в противоречие с констатациите на съда; 2. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено твърдение, което не отговаря на посоченото от ищците, което твърдение е с особено значение към установяването на датата, от която започва да тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС; 3. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения относно датата за възникване на правото на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, въпреки констатираната неяснота, да се произнесе с решение, в което е приетa дата, различна от изложената от ищците; 4. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в двумесечния преклузивен срок, когато ищците твърдят, че са научили „случайно“ за настъпилата продажба, като тази случайност не е конкретизирана към определена дата и моментът на узнаване за извършената сделка не е точно определен; 5. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на твърдение, което не е конкретизирано и се основа на случайни неопределени събития; 6. Допустимо ли е въззивният съд да посочва дата на узнаване на сделката, от която тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, различна от посочената от ищците; 7. Ограничен ли е правораздавателният контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя; 8. При наличието на доказателства по делото, че узнаването от ищците за продажбата, в която те не се участвали като страна, и за нейните съществени белези, е настъпило в по-ранен момент от заявения пред съда от ищците момент на узнаване на продажбата, следва ли да се приеме, че искът е предявен от ищците в законоустановения срок; 9. Следва ли съдът да допусне изкупуване без да установи действително уговорените условия по сделката; 10. Налице ли са предпоставки за аналогия на закона /analogia legis/ въз основа на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗС по въпроса дали неуведоменият по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственик е добросъвестен до момента на узнаването му за продажба на дял в съсобствен имот от съсобственик на трето лице, при положение че с оглед на събраните по делото доказателства се констатира, че ищците по делото са знаели за извършената продажба; 11. Кои са надлежните писмени доказателства по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС, които следва да бъдат представени пред нотариуса за удостоверяване на предложението до останалите съсобственици за изкупуването на частта от недвижимия имот; 12. Кои са законоустановените действия, които добросъвестният съсобственик, който иска да предложи на останалите съсобственици изкупуването частта от недвижимия имот, следва да предприеме при пълно бездействие от страна на другия съсобственик на имота; 13. Представлява ли злоупотреба с право бездействието на съсобственика, който отказва да предприеме действия, с които да удостовери отказа си от изкупуването на съсобствения имот, обявен за продан; 14. Как добросъвестният съсобственик, който иска да продаде своята част от недвижимия имот, но е осуетен от бездействието на другия съсобственик, следва да защити правата си по чл. 33, ал. 1 ЗС. Налице ли са законови разпоредби за изложеното.