Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

нищожна ли е последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл. 35 З. /отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок. С решението е формирана задължителна практика по така поставения правен въпрос, който не е идентичен с разрешения в обжалваното определение правен въпрос относно реда за прекратяване на договора за аренда. Поради това решението не доказва противоречие на въззивното определение с относима задължителна практика на ВКС, релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частният жалбоподател е обосновал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със съждението в мотивите към решението, че обратното действие на гражданскоправните норми е изключение, което следва да бъде изрично уредено, и че новият закон няма да намери приложение спрямо фактите и отношенията, които е заварил, а те ще се уреждат и развиват от стария закон, при който са възникнали, ако новият закон не е предвидил изрично преуреждането им. Правните съображения, с които съставът на Върховния касационен съд е мотивирал отговора на поставения в производството по чл. 288 ГПК правен въпрос, не са самостоятелен източник на задължителна практика по чл. 290 ГПК, тъй като задължителната практика се формира с отговора на правния въпрос. Освен това съжденията в решението, че при липса на изрично предвидено приложение на новия закон спрямо заварени факти и отношения се прилага законът, действал към момента на сключване на правната сделка, касаят възникването на правата и задълженията по сделката, а не редът за нейното разваляне, в каквато насока е поставеният въпрос за приложението във времето на разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 28 ЗАЗ.