Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в самото експертно заключение?- с твърдение за противоречие с решение №77/22.06.2020г. по т. д. №684/2019г. на ВКС, II т. о.; 2/ Допустимо ли е задълженията по чл. 53, т. 3 ЗПУПС /отм./ на ползвателя на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, да се прехвърлят като отговорност на доставчика на платежни услуги?- с твърдение за противоречие с определение №45/05.02.2021г. по гр. д. №2726/2020г. на ВКС, IV г. о.; 3/ Дали установено по дело поведение на ползвател на платежни услуги, с което е способствал за разкриването или е разкрил персонализираните защитни характеристики на ползвания от него платежен инструмент не е достатъчно, за да се счете, че платецът с поведението си е станал причина за изпълнението на платежни операции, а не се дължи на неизпълнение на задълженията на доставчика на платежни услуги, в това да осигури недостъпност на персонализираните защитни характеристики па платежния инструмент?- с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 4/ Модел на поведение, в който ползвателят на платежни услуги, е създал необходимите предпоставки за узнаване на неговите персонализирани защитни характеристики, дали съответства на модела на дължимото поведение за изпълнение на задълженията според точния смисъл на закона да предприеме всички разумни действия“ и ако не съответства в каква степен следва да се квалифицират като „проявена небрежност“ или груба небрежност“, за да бъде избегнато в бъдеще неточно тълкуване от страна на съдилищата?- с твърдение, че разрешението е в противоречие с решение №348 от 11.10.2011г., гр. д. №387/2010г. на ВКС, IV г. о.; решение №184/24.02.2016г., т. д. №3092/2014г. на ВКС, II т. о.; определение №36/22.01.2018г., т. д. №1497/2017г., на ВКС, II т. о. и др.; 5/ Когато платежният инструмент /включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца/ е редовен от формална /външна/ страна, може ли съда да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване? – с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът намира, че въззивното решение е очевидно неправилно, като във връзка с това основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поставя още два въпроса- „6/ Има ли право съда да ангажира отговорността на доставчик на платежни услуги, като поставя по- високи от законоустановените изисквания при изпълнение на платежни услуги? и 7/ Компетентен ли е съда да оценява нивото на сигурност, както и да определя средствата, с които доставчик на платежни услуги, следва да осигурява недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент? Ако съдът няма тези компетенции, може ли определените според съда средства за повишаване на сигурността в система за електронно банкиране, да са основен и единствен мотив при постановяване на Решението, ако тези средства не са били налични в системата, през която са изпълнени платежни операции?“.