Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2018

е свързан с наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, анексите към него и договора за поръчителство. На първо място, съдът е приел, че разпоредбите на чл. 1, ал. 4 от договора за кредит и т. 2 от анекс №2, осигуряващи възможност на банката да променя едностранно условията на договора, като промените автоматично стават задължителни за насрещната страна, са неравноправни, но по делото липсват доказателства, които да имат пряко отношение към договорната отговорност на длъжниците, и по – конкретно към тази на М. Г. Щ.. Приел е за неравноправна и клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за кредит, свързана с едностранното определяне от банката на размера на дължимите лихви чрез промяна на базовия лихвен процент за малки фирми. По отношение на чл. 5 от договора за кредит и т. 15 от анекс №3, предвиждащи съответно заплащане на такса одобрение в размер на 1% от кредита, но не по – малко от 200 лв., платима еднократно при първо усвояване на кредита, и такса за управление на кредита в размер на 0,05 % върху остатъчната лихва за кредита, платима ежемесечно, апелативният съд е приел, че клаузите не са неравноправни, тъй като представляват постигнати между страните конкретни уговорки. В същото време е счел за неравноправна клаузата на чл. 20 от договора за кредит, отнасяща се до едностранна промяна от банката на тарифата за такси и комисионни, но е изтъкнал, че извършването на такава промяна не се твърди, както и не е установено от събраните по делото доказателства, включително и приетите заключения на назначените по делото съдебно – икономически експертизи. При изчисляване на размера на дължимите такси по договора вещото лице е съобразило конкретните уговорки между страните относно вида и размерите на таксите, постигнати с договора за кредит и анекс №3 към същия. Въззивният съд е счел за неоснователни доводите за нищожност на чл. 7 от договора за кредит, установяващ задължение за кредитополучателя да подпише като обезпечение запис за заповед. Приел е, че тази клауза, както и клаузите от анексите, касаещи вида на обезпеченията, включително добавянето на нови обезпечения към първоначално предвидените в договора (ипотека, съдлъжник, поръчителство), представляват конкретни уговорки между страните. Счел е за конкретни уговорки, които нямат пряко отношение към размера на дължимите суми по договора за кредит, и клаузите на раздели от договора за кредит - VII „Условия по кредит” и VIII „Отговорност и санкции”. Според въззивния съд не са неравноправни и чл. 6 и чл. 19 от анекс №4, отнасящи се съответно до срока и мястото, в който длъжниците да подпишат и получат екземпляр от погасителния план към анекса и от общите условия към договора. Приел e, че разпоредбата на чл. 2 от процесния анекс също не е неравноправна, тъй като представлява уговорка, конкретно постигната между страните, за промяна в размера на главницата по договора. Изложил е съображения, че клаузата на чл. 6 от договора за поръчителство не е неравноправна, а нищожна поради противоречие с чл. 147 ЗЗД, като същата не е основание за прогласяване нищожността на самия договор за поръчителство, а в отношенията между страните следва да се прилага императивната законова разпоредба. На последно място, решаващият състав е приел, че няма характер на неравноправна и клаузата на чл. 12, ал. 1 от анекс №4, касаеща възможността на банката да прехвърли вземането по процесния договор на други търговски дружества. Посочил е, че разпоредбата няма отношение към спора, тъй като заявител в заповедното производство е банката.