Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

дали вземането е погасено по давност, съответно от кой момент следва да се счита, че срокът започва да тече - от момента, в който е станало изискуемо задължението на ответника или от момента, в който е постановен отказът. По доводите на ищеца срещу възражението за изтекла погасителна дваност, след анализ на разпоредбите на чл. 25 и чл. 25а Наредба №15/18.05.2001г. е прието, че: - Фондът изплаща финансова помощ само ако са представени всички изискуеми съгласно Приложение №9 от същата Наредба документи, установяващи извършване на цялата инвестиция или на част от нея; - че срокът за изпълнение на задължението за плащане е три месеца от постъпване на заявката; - че течението му може да бъде спряно за времето, в което, в рамките на своите правомощия, Фондът изиска отстраняване на непълноти или неточности в представените документи. Обсъдено е, ГФ е изискал допълнителни документи с писмо от 24.11.2008г., които са представени от ищеца на 08.12. и 19.12.2008г. и че за този период е спрял да тече, на основание чл. 25а, ал. 2 Наредба №15 тримесечният срок за плащане. Обстоятелството, че фондът е изпратил процесната заявка на други институции за проверка /видно от писмо от 09.01.2009г., с което фондът е уведомил управителя на „И.” за този факт/, е счетено за непопадащо в хипотезиса на чл. 25а, ал. 2 Наредбата, съответно не е от естество да причини спиране течението на тримесечни срок за плащане. Прието е, че не би могло да се третира като основание за спиране на срока и уговорката в чл. 4.8 от договора - задължението на фонда да уведоми ползвателя за окончателния размер на финансовата помощ или за отказа да му бъде изплатена.