Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Ако не бъде установено, че съдържанието и физическото съхранение на важен по спора документ са обезпечени от страна на издателя му, така щото да се гарантира невъзможността да се интервенира върху него, следва ли съдът да релевира това писмено доказателство и при какви условия?

При оспорване на писмен документ, с цел установяване възможностите за посегателство върху съдържанието му, има ли валидна доказателствена стойност неговия хартиен носител, без представяне и на електронния му вариант, ако съхранението се е осъществявало чрез въведена електронна система?

След като частните писмени документи нямат материална доказателствена сила относно датата на съставянето им спрямо трети лица, при установяване достоверността на дата на издаване и съдържание на частен документ, следва ли да се дава вяра единствено на свидетелските показания на лицето- съставител на документа, без да са налични други доказателства, гарантиращи защита от посегателство върху документа?

Когато няма убедителни доказателства, които гарантират запазване автентичността на частен документ, който не представлява квалифицирана информация, има ли значение установяването на вътрешно ведомствения ред за документооборота, при оценка надежността на писменото доказателство?

Представлява ли правен въпрос, обуславящ изхода на делото, установяване достоверността на оспорен протокол от заседание на СД, в който се твърди, че е обективирано решение за съкращаване на щат, и било ли е необходимо в хода на процеса да се съберат и данни от лицата, подписали оспорения документ, за да има протоколът нужната доказателствена стойност или са били достатъчни само данните, заявени от съставителя на документа?

За разграничаване реалното съкращаване на щат от извършването на фиктивни действия, решението на компетентния орган следва ли задължително да съдържа мотиви за необходимостта от съкращения или е достатъчно само формалното наличие на решение, и обосновката на органа не е ли в пряка връзка с установяване на реалното съкращение, и за да се изключи вероятността за фиктивност на действия?

Длъжен ли е съдът всякога да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудовоправно отношение с работодателя и как се извършва тази преценка, какъв следва да е подхода на съда, кои обстоятелства имат отношение към нея и от какво следва да се води, за да бъде изключено заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му?

Допустимо ли е съдът да се мотивира с оглед житейската логика, за да изключи заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му?

Има ли критерии и следва ли да има утвърдени такива, на които съдът да се опре при преценка достоверността на свидетелските данни или е достатъчно единствено бланкетно да заяви в съдебния си акт, че ги кредитира или отхвърля?

Кога следва да се приеме, че заинтересоваността на свидетеля се е отразила на начина на възприемане на фактите, на оценката му за тях, както и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда?

Възможно ли е да се обори определена правна презумпция единствено чрез събиране на гласни доказателства, без това да е в противоречие на основните принципи на гражданския процес?

Предопределена ли е доказателствената стойност на писмените документи и на свидетелските данни и от кои фактори се повлияват?

Когато са конкретно посочени и приложени по делото писмени доказателства относими към повдигнат от страната въпрос (в случая, злоупотреба с власт), длъжен ли е съдът да вземе отношение по всяко едно от тях поотделно и да поясни обвързани ли са с други обстоятелства, повлияли върху изводите на съда, и последният длъжен ли е да посочи кое е определило да приеме единия документ (сигнала), а да отхвърли други (списъка и докладната записка)?

Когато работодателят без предупреждение, съзнателно и безпричинно възпрепятства достъпа на служителя до работното му място, това негово поведение укоримо ли е и следва ли да се счита за злоупотреба с власт?

Отделно от правомощията на работодателя да извършва щатни промени, когато изрично е повдигнат въпроса за порочност на процедурата по съкращаване на щат, при която е поставен водещия въпрос за негативното персонално отношение към личността на уволнения, следвало ли е съдът да има специален подход за установяване на истината, преди да се произнесе имало ли е реално съкращение или се касае само за фиктивни действия по замяна на едно лице с друго?

Процес с фундаментално значение ли е за ефективното функциониране на системите за управление на човешките ресурси {при хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ), наличието на предварителен анализ на длъжностите, който при спор да обоснове извода за съществени различия в трудовите функции?

След като е възприето в съдебната практика, че извод за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика, длъжен ли е бил въззивният съд, разполагайки единствено с длъжностни характеристики, по свой почин да назначи съдебна експертиза за анализ на трудовите функции, с оглед предмета на дейност на дружеството и естеството на работа в конкретно звено?

Щом единствената длъжност може да се изпълнява и под друго наименование и от други лица, тогава работодателят длъжен ли е бил при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, да приложи разпоредбата на чл. 329 КТ?