Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Приложим ли е институтът „непреодолима сила, визиран в чл. 306 ТЗ по парични задължения, възникнали по договор за изработка?

Допустимо ли е възложител по договор за изработка, изпаднал в забава за плащане на договореното възнаграждение на изпълнителя, да се позове на непреодолима сила в противоречие с чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ?

Следва ли въззивният съд, от една страна да приеме, че е налице изискуемост на задължение за плащане, а от друга страна да постанови невиновно неизпълнение на същото това задължение, поради наличие на непреодолима сила, след като длъжникът вече е бил в забава?

Може ли да се приеме за установено, че неизпълнението на задължението за плащане от страна на възложителя по граждански договор за изработка, при наличие на изпълнение на задълженията на изпълнителя и наличие на непреодолима сила, е невиновно поведение от страна на длъжника на престацията?

Допустимо ли е да се приеме за установено, че юридическо лице може да изпрати електронно съобщение за прекратяване на договор, при липса на уговорена клауза за електронна размяна на книжа?

Може ли юридическо лице да изпрати имейл, при липса на официално обявен такъв в ТРРЮЛНЦ, за прекратяване на договор и това да се приеме за надлежно уведомление до другата страна по договора?

Следва ли въззивният съд да приеме за установено, че имейл, изпратен от едната страна по договор, от произволно избран електронен адрес, е валидно волеизявление за прекратяване на договора на изпращащата страна до получаващата страна, особено при липса на уговорена клауза за електронна размяна на книжа?

Липсата на доказано основание за едностранно прекратяване на договорни отношения, предопределя ли липсата на неизпълнение и от там наличието на основателен и доказан иск?

Следва ли да се приеме за частично признание на иск, извършено плащане в срока за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело?