Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

съществени различия не съществуват; а напротив – налице е разпределение на част от функциите по длъжностната характеристика на ищеца към две сходни длъжности – главен специалист” към Отдел „Социална политика, Дирекция „У.” на МО, а на друга част от функциите – към длъжност главен специалист”, Военен клуб (ВК) – Б. към ИА „ВКВПД”. В тази връзка е посочено, че не са възпроизведени и редица други функции, изпълнявани от ищеца: провеждане на информационни кампании за кадрови войници, подпомагане на реализацията на отдиха на личния състав на МО, подпомагане сътрудничеството с общините и неправителствените организации (съответно, т. т. 5.2, 5.3 и 5.4 от длъжностната характеристика на ищеца). С оглед на това, въззивният съд е достигнал и до извода, че макар формално щатната бройка главен специалист”, Военен клуб (ВК) – Б. към ИА „ВКВПД” да не е съкратена, част от функциите й са прехвърлени към друга длъжност в структурата на МО, поради което, макар и да няма съкращаване на щатната бройка, съществено променени са трудовите функции чрез отпадане на част от тях и включване на нови такива, с оглед което в случая е налице реално съкращаване на щата, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а не фиктивно такова. По тези съображения въззивният съд е приел и крайните си изводи, че процесното уволнение е законосъобразно извършено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.