Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Налице е общата предпоставка за допускане на въззивното определение на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и наличието на специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на извода на въззивния съд със съдебната практика на ВКС, вкл. задължителната такава.

Процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото на иск, е предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския процес, респ. за валидност на постановения в този процес съдебен акт. От тази дефинитивност на института се извежда и съответстващото задължение на съда да следи служебно за наличието й - арг. чл. 7 ГПК. Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните – ищец или ответник, спора не може да бъде разгледан като липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса.

Правен интерес да се позове на недействителността на даден договор има страната по договора, респ. нейните наследници. Правото да се заяви недействителността относно разпореждане с имот се наследява, както е разяснено в ТР №5/2016 г. по т. д №5/2014 г. ОСГТК на ВКС и всеки наследник може да упражни самостоятелно правото, но до размера на наследствената част. Както субективното материално право на прехвърлителя по договора да се позове на неговата нищожност, така и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителен иск за нищожност на съответния договор, са наследими и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му, но съразмерно дела му от наследството. Наследяването очертава легитимацията по иска и пределите на допустимото позоваване на недействителността.

Същото разрешение е възприето и по отношение на правото да се претендира разваляне на договор поради неизпълнение. В т. 3 Тълкувателно решение №30 от 17.VI.1981 г., ОСГК (Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.) изрично е предвидено, че наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.

В правната теория и съдебната практика е безспорно, че когато установителният иск за нищожност, респ. – искът за разваляне на договор поради неизпълнение, е предявен от някой от наследниците на страната по договора, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска, но само до размера на своите права в съсобствеността, чиято защита търси.

Доводите за противоречие на постановеното определение с постановките на ТР №7/2020 г. са неоснователни. ТР №7/2020 г. дава отговор на въпроса: „Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?“. Отговорът на ОСГТК е, че страните по договора са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. Цитираната извадка от мотивите на решението касае извода, че третото лице следва да предяви иск и срещу двете страни по договора, тъй като страни по този спор са от една страна позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна - страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях. В случая ищците по силата на наследственото правоотношение се легитимират не като трети на сделката лица, а като наследници на прехвърлителите – т. е. те упражняват наследеното от тях право на иск за обявяване на нищожност, респ. за разваляне на договор за издръжка и гледане, и правният им интерес е обусловен от правата им в съсобствеността, чиято защита те търсят.

Противоречие на обжалваното въззивно определение с цитираното от касатора ТР №5/2020 от 30.05.2022 г. на ОСГТК и ТР №1/2020 от 17.03.2022 г. на ОСГТК не е налице, защото разглежданите с обжалваното определение въпроси не касаят съдържанието на недействителността на договора като правен институт, а процесуалния въпрос за допустимостта на предявен иск за нищожност в конкретиката на настоящия казус.