Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Възможно ли е придобиване по давност на имот, собственост на единия съпруг или на имот в режим на съпружеска имуществена общност от страна на другия съпруг-несобственик, на когото преди това е предадено владението от страна на съпруга-собственик и последният е изразил съгласието си за това. Изтеклата придобивна давност зачита ли се от момента на предаване на владението или се зачита едва от откриване на наследството след смъртта на съпруга, предал владението; Приложима ли е забраната на чл. 115, 6. в ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗС по отношение на владение, осъществявано от единия съпруг по отношение на трети лица-несобственици и непопадащи в кръга на лицата, придобили имот в условията на съпружеска имуществена общност. По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по т. д. №4/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение №357 от 14.06.2024 г. по гр. д. №3005/2023 г. на ВКС, І г. о.?

Осъщественото давностно владение върху процесиите имоти за „много повече от 10 години и субективното й отношение да ги владее за себе си“, както сочи въззивният съд, опорочава ли се от забраната на закона единия съпруг по време на брака да придобие по давност имот, собственост на другия съпруг или в режим на СИО; По въпроса се твърди, че приетото от съда противоречи на решение №108 от 10.04.2012 г. по гр. дело №1063/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №42/28.06.2022 г. по гр. дело №3053/2021 г на ВКС, І г. о.?

Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник, това владение от откриване на наследството ще се приеме като владение на неговата сънаследствена част и държател на частта на другите наследници или ще се приеме, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността върху целия имот; в последната хипотеза действат ли презумпциите на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС; По въпроса се сочи противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1 от 06.08.2012 г. по т. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение №77/25.06.2019 г. по гр. д. №2332/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №357 от 14.06.2024 г. по гр. д. №3005/2023 г. на ВКС, І г. о.; решение №20/23.07.2918 г. по гр. д. №1377/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №32 от 08.02.2016 г. по гр. д. №4591/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №3/25.01.2016 г. по гр. д. №3973/2015 г. на ВКС,І г. о.?

Тълкуването на понятието „обща част“ и недопустимостта на делбата на земя, представляваща „обща част“ по смисъла на ЗС в хода на делбеното производство. Сочи се противоречие с решение №124 от 15.02.2021 г. по гр. д. №4849/2019 г. на ВКС, І г. о.; решение №115 от 02.07.2019 г. по гр. д. №3411/2018 г. на ВКС,І г. о.; решение №2 от 02.02.2018 г. по гр. д. №535/2017 г. на ВКС,І г. о.; решение №192/26.092014 г. по гр. д. №409/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.?