Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

„Длъжен ли е съдът, при наличието на две групи свидетели, чиито показания си противоречат, да извърши преценка на достоверността на показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, при което заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, а също така и достоверността на показанията му да бъде аргументирана с оглед всички други данни по делото“. Касаторите не обосновават твърдението си за отклонение на въззивния съд от разрешенията в практиката на ВКС относно начина на оценка на доказателствата и по – конкретно на гласните доказателства. Твърдението, че са игнорирани показанията на свидетеля Банков не е аргументирано чрез посочване на обстоятелствата, които въззивният съд е отхвърлил във връзка с показанията на този свидетел. Некредитирането на показанията на свидетелите Я. и Т. също така не е обосновано, тъй като съдът е изложил причините, поради които ги е определил като недостоверни. При преценка на доказателствата и доводите на страните, съдът е свободен да формира изводите си за доказаността на поддържаните от тях твърдения, като основе решаващите си мотиви на представените доказателства. Несъгласието на касаторите с изводите на въззивната инстанция не засяга въпросът за начина на формиране на преценката при обсъждане на свидетелските показания, за който се отнася приложената практика / решения по граждански и търговски дела с №№1/2013 г., 4172/2017 г. на ІV г. о., 2221/2016 г. на ІІІ г. о., 1656/2013 г. на ІІ т. о. и др., подробно изброени в изложението/, а засяга възприемането на фактическата обстановка и обосноваността на правните изводи, които не се обсъждат в настоящето производство. Не е мотивирано изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и относно твърдението за противоречие в практиката на ВКС по цитирания въпрос, във връзка с което се посочени решение по гр. дело №91/2010 г. и по гр. дело №1/2013 г. на състави на ІV г. о. Съгласно разрешенията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трябва да бъде мотивирано, а в случая страната не обосновава становището си за отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС, както поради посочените по – горе съображения за немотивиране на твърденията за несъобразяване на изискванията за неправилна оценка на доказателствата, така и поради неправилното разбиране на касаторите за съдържанието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите считат, че това основание се състои в противоречие между две касационни решения – решение по гр. дело №91/2010 г. и решение по гр. дело №1/2013 г. на състави на ІV г. о. Изложеното виждане е неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е противоречие между разрешенията приети от въззивния съд в обжалваното пред настоящата инстанция решение и практиката на ВКС. Несъобразено с разясненията в ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е позоваването от страна на касаторите на определение по гр. дело №1491/2017 г. на състав на ІV г. о. на ВКС. Определението е постановено в производство по чл. 288 ГПК, а съдебните актове, постановени по реда на чл. 288 ГПК не формират практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че по цитирания въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.