Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2017

за тълкуване на съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са подписали писмен договор, съдържащ отделни взаимоизключващи се клаузи и при наличието на такива, за кое трябва да бъде прието за волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление. По така поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно са ясни, но между страните съществува спор за действителното им съдържание. При това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Съдът трябва да тълкува договора, прилагайки правилата на чл. 20 ЗЗД, като при това търси действителната, а не предполагаема воля на страните. Отделните уговорки трябва да бъдат тълкувани във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на систематичното й място в договора и общия му смисъл. При съществуващо между отделните уговорки противоречие съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание. При тълкуването на договора съдът може да извършва и преценка на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и на поведението на страните преди и след сключването му, като при тази преценка няма да важи ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото спорът е не за съществуването на самото договорно правоотношение, а за неговия смисъл. При това уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. Съдът извършва тълкуването на договора, прилагайки установените в чл. 20 ЗЗД, критерии за това, като е задължен да използва всички, а не избирателно само някои от тях. При тълкуването на договорите за паричен заем от значение са насрещните изявления на страните и поетото от заемателя задължение за връщане на паричната сума. В частта си, с която документира тези изявления, договорът за заем има характера на диспозитивен документ. Самият договор за заем е реален, поради което се счита сключен от момента, в който се осъществят и двата елемента от фактическия му състав, а именно постигнато между страните съгласие и реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. Това предаване може да бъде документирано, както в отделен от договора, с който е постигнато съгласието документ, така и в самия договор. В последния случай в частта си документираща предаването на сумата договорът има характера на свидетелстващ документ и служи едновременно както за доказателство, че изявленията в него са направени от страните, така и за доказателство за факта на предаването на сумата. Затова при спор за действителното съдържание на договора и за предаването на сумата съдът следва да съобрази и свидетелстващия характер на изявлението, че сумата е предадена на заемателя, който е потвърдил този факт с полагането на подписа си под договора.