Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

„Ако клаузи на „сключения договор“ са норми на закон/подзаконов норм. акт, Наредба на МС или министър/, възможно ли е съдът, тълкувайки договора по правилата на чл. 20 ЗЗД и прилагайки специалния закон /З./ да приеме, че някоя от тях е неравноправна, т. е. нищожна; „В правото на съда ли е да прецени, че норма от закона е нищожна клауза, защото /напр./ е неравноправна, или утвърждаваща нелоялна, заблуждаваща, агресивна търговска практика? Отделно от това да прецени дали ОУ на доставчика /независимо, че са били приети и одобрени от регулативен орган, че са оповестени, и че даден потребител или съответна потребителска организация не са им се противопоставили/ съдържат неравноправни, нищожни клаузи“; „Дали в случаите на нарушени права на потребители се прилага процесуалното диспозитивно” начало, вкл. и при касационното обжалване, в смисъл, че въззиваемият изрично е следвало да повдигне въпрос за нарушените му права на потребител /когато се разглежда съдебен спор, свързан с правоотношението му с търговец/, или това следва да бъде служебно забелязано от съда.” ; „Предоставената Директива 93/13/ защита на потребителите изисква ли от националния съд да се произнася служебно, дори при липса на искане в този смисъл, тоест без да е направено позоваване на неравноправния характер на клаузата – и независимо дали производството е исково или охранително – относно неравноправния характер на договорна клауза, по която трябва са се произнесе, и така да разглежда служебно, в рамките на проверката на собствената си териториална компетентност, включената от продавача или доставчика клауза.