Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в изложението, касаещи приложението на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, нямат претендираното от касатора значение и не обуславят селектирането на жалбата. Установена е съдебната практика (вж. - решение №247/23.06.2011 г. по гр. д. №960/2010 г., III г. о., решение №492/17.06.2010 г. по гр. д. №477/2010 г., IV г. о., решение №230/ 01.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г., III г. о. и цитираните в него решения), че закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. За нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 Наредба №5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 Наредбата. Изключение от принципа, че закрилата има обективен характер се допуска тогава, когато работникът съзнателно и умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Изцяло в компетентността на гражданския съд е да установи обективното наличие на заболяването към момента на връчване на уволнителната заповед при съвкупна преценка на всички доказателства по делото и съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест. В решение №146/08.05.2014 г. по гр. д. №4442/2013 г., IV г. о., по процесуалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 180 ГПК и конкретно - задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет по делото и не е оспорен – е прието, че: само в случаите, когато работник или служител писмено е декларирал пред работодателя си към момента на връчването на заповедта за уволнение, че не боледува от болест по чл. 1, ал. 1 Наредба №5/1987 г. на МЗ и към този момент работодателят не е разполагал с информация за такова заболяване, работникът не може успешно да се позове на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.