Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли да се води дело по чл. 61, ал. 1ЗЗД (извършване на работа без възлагане в чужда полза - което е основанието на иска на ищеца) и искът да бъде уважен изцяло, ако ищецът твърди, (а и свидетели потвърждават), че работите са му били възлагани от пълномощник на възложителя, макар и устно, т. е. основанието на иска не може да бъде гестия, тъй като възлагане, според ищеца, е имало?

Може ли да бъдат присъдени мораторни лихви, без главницата (ако изобщо има такава) да е била поискана от страната, която претендира, че й се дължат мораторни лихви, без да са издадени фактури и изпратени на твърдяния длъжник и без да се установи в процеса в условията на пълно и главно доказване кога, как и от кого е извършена всяка от дейностите? Ако главницата е сбор от различни претенции за извършени дейности през различни периоди от време, от кога започва да тече погасителната давност за всяко от тези вземания?

Може ли да се уважи един иск изцяло, без да има записвания в съдебно-техническите и икономически експертизи за точни размери на извършени СМР и довършителни работи, а само с твърдения, че тези СМР не може да ги няма на мястото - без доказани обем, количество и качество и без данни да са приети от възложителя, от проектанта и от надзорника по съответния ред, както изисква Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (където нормите са императивни)? Може ли да бъде уважен иск изцяло, ако самото вещо лице Д. в САС (икономическа експертиза) е заявил в с. з., записано в последния протокол на делото пред САС, че не е възможно да се разпределят в пари претенциите по количества, посочени от вещите лица (СТЕ), тъй като там са дадени в друга мерна единица?

Ако в Наредба №3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (задължителна за всеки вид строителство, като без нейното приложение няма как да се установи размерът на извършени СМР и довършителни работи) се изисква задължително писмена форма за валидност на приемането на всички извършвани действия в строителството (която норма е императивна), може ли претенциите на ищеца да се докажат само с един неподписан от ответника протокол, съставен от единствения свидетел по делото, който не е имал пълномощия да издава такива документи от страна на управителя на дружеството строител, който протокол не е изпратен по съответния начин (например нотариална покана) на собственика на имота и въз основа само на твърденията на лицето (св. Р., който не е имал пълномощно от управителя на дружеството да съставя такива актове), което е изготвило протокола, без възможност възложителят (ответник по исковата молба) да провери количеството и качеството на извършените дейности, ако приемем, че ищецът изобщо ги е извършил, след като от доказателствата по делото става ясно, че на обекта са работили още поне 5 дружества? Може ли изобщо в нарушение на Наредба №3/2003 г. да се приемат устни доказателства, като наредбата изисква в хода на строителството всички протоколи да са в писмена форма?

Може ли едно решение да се основава само на документи, които според самия съд нямат материална доказателствена сила за ответника и за Съда?

Може ли съдът да приема като доказателства, на които изцяло се основава атакуваното решение, фактури и други счетоводни документи, които не отговарят на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, издадени три години след приключването на строежа с разрешение за ползване?

Може ли да бъде присъдена законна лихва върху главницата за период от три години (от април 2021 г. до март 2024 г.), през който въззивната инстанция (САС) не можа да намери три вещи лица, които да изготвят допуснатата пред въззивната инстанция повторна експертиза, като спорно е изобщо дали беше правилно това допускане на СТЕ при действието на нормата на чл. 266 ГПК?