Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

1. възможността да се иска вдигане на запори и възбрани за ½ ид. част от имущество, което е обект на наложени възбрани и запори за обезпечаване на иска е ли основание да се приеме, че ответникът разполага с имущество за заплащане на държавната такса, при положение, че на първо място ликвидността/възможността за продажба на трето лице/ по отношение на идеална част е изключително ниска, а от друга страна самата процедура по отмяна на обезпечението, заличаване на възбрани и запори, офериране на имота и намиране на купувач обичайно отнема време, значително по-дълго от срокът за внасяне на държавната такса, който е 7 дни, 2. допустимо ли е да се приема за налично имущество, от което може да се заплати държавна такса чрез продажбата му, имущество, което е обект на иск за отнемане в полза на държавата и по отношение на него са наложени запори и възбрани, а новия купувач ще бъде ангажиран от изхода на делото/ще следва да търпи евикция при евентуално уважаване на иска/ и при положение, че искът по отношение на това имущество не е оттеглен и производството по отношение на него е висящо, 3. следва ли освен наложените запори и възбрани върху имуществото да се отчетат и вписаните преди тях ипотеки в полза на банки, което допълнително прави имотите неликвидни за продажба и осигуряване по този начин на средства за заплащане на държавна такса, 4. допустимо ли е при преценка за наличие или липса на възможност за заплащане на държавата такса да се прилага процесуален закон ЗОПДНПИ, който е неприложим по отношение на основното производство, по което се движи делото, поради приложимостта на ЗОПДИППД/отм./, 5. разходът за заплащане на държавна такса по жалба е ли неотложен разход по смисъла на ЗОПДНПИ и по смисъла на ЗОПДИППД/отм./, 6. при ефективно изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода и твърдение за неполагане на труд и липса на трудови доходи/отрицателен факт/ с оглед специфичните условия за това в местата за лишаване от свобода, дължи ли доказване ответника, че не работи и няма трудови доходи, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.