Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

(първите два – процесуално-правни, а третия – материално-правен): 1. При оплакване за необоснованост на обжалваното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, като изложи мотиви върху кои изгражда фактическите си констатации, а в правните си изводи по спора да обясни кои доводи и възражения на страните споделя и кои отхвърля? 2. Каква е разликата между довод, възражение и фактическо твърдение по спора в аспекта на преклузивните срокове по ГПК? и 3. Когато кредитът е отпуснат за лични нужди на единия съпруг и само той се е възползвал от него, а другият е плащал вноските за връщане на кредита, следва ли да се приеме във вътрешните отношения между съпрузите, че платеното надхвърля дължимото? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд, на които се позовава. По същество се оплаква, че решението е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 133 ГПК) и в нарушение на материалния закон (чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Претендира разноските по делото.