Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

1. Налице ли е идентичност между липсата изобщо на нотариално удостоверяване и нищожно нотариално удостоверяване по чл. 576 ГПК. 2. За задължението на съда при постановяване на решението си да обсъди всички относими доводи на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност и действително съдържание. 3. При разглеждане на иск за нищожност на договор по чл. 129 ТЗ поради лиса на форма, в частност поради неизвършено нотариално удостоверяване на подписа на една от страните, кое съдържание на договора, в частта относно нотариалната заверка, следва да се счете за меродавно за неговата действителност – това, което е било съществуващо към момента на представяне на договора за вписване в ТР или съдържанието на представен в хода на производството договор, в който липсващата заверка е добавена от нотариуса в по-късен момент. 4. Допустимо ли е неизвършено нотариално действие, в частност удостоверяване на подписа на лице под документ, да бъде санирано и прието за валидно извършено чрез просто последващо добавяне на името му във вече издаденото удостоверително изявление на нотариуса в документа. 5. Допустимо ли е в производство по чл. 193 ГПК да се преодолява забраната по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК за опровергаване съдържанието на официален документ-нотариално удостоверяване към датата, на която е отбелязано да е извършено, със свидетелски показания на длъжностното лице, в чиито правомощия попада извършването на посоченото нотариално действие, в частност – при липса на извършено нотариално удостоверяване в предвидената от закона писмена форма, допустимо ли е да се установява със свидетелски показания, че такова удостоверяване е извършено. По отношение на първи и втори от формулираните въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана съответно в решение №599/24.09.2010 г. по гр. д.№1720/2009 г. на ВКС ГК и в т. 19 на ТР №1 от 04.01.2011 г. а по т. д.№1/2000 г. на ОСГК, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн. др., спрямо третия от въпросите се поддържа решаването му в противоречие с влязло в сила решение №346/22.07.2008 г. по в. гр. д.№793/2007 г. на СГС, а по отношение на четвърти и пети – селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.