Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

за характера и съдържанието на нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА – представлява ли тя специално основание за уволнение без предизвестие или е свързана с тези по КТ. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с уеднаквената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, но последната е в противоречие с международни договори, по които България е страна, които са част от вътрешното право и имат предимство пред нормите от вътрешното право, които им противоречат / чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека на О., чл. 6 на Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 2 Конвенция №111 на Международната организация на труда/, с Конституцията на Република България, Кодекса на труда и Закона за нормативните актове и Закона за администрацията. Според касатора с практиката на съдилищата по този въпрос се ограничават прокламираните с цитираните международни актове право на труд и право на защита срещу незаконно уволнение, които ограничения се основават на убеждения и/или политическа принадлежност, без да са установени със закон. За да обоснове наличието на поддържаното основание по чл. 280, т. 3 ГПК касаторът посочва и това, че при тълкуване нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА ВКС не се е съобразил с Конституцията като върховен закон, която се прилага пряко и според която международните договори са част от вътрешното право, със ЗНА, уреждащ съотношението между общ и специален закон, с КТ, където са посочени изчерпателно споровете, които не се разглеждат от съда, сред които не са споровете за освобождаване на заместник кмет, със Закона за администрацията където изчерпателно са посочени случаите, при които трудовото правоотношение се прекратява по преценка на съответния орган.