Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Представлява ли опасност за физическото, емоционално и психическо здраве на малолетното дете поведението на родител, изоставящ само, без надзор и биха ли могли подобни обстоятелства да налагат ограничаването на родителските му права?

Изложените обстоятелства и експертни изводи в съдебно психологична експертиза, могат ли да се обвържат с основанията, изложени като аргументи за уважаване на иск по чл. 131, ал. 1 СК, а именно: поведение на родителя /действие или бездействие/; създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; причинно-следствена връзка между поведението и опасността; вина на родителя и случаят да не е особено тежък?

Представлява ли съдебно-психологичната експертиза на малолетно дете и фактите, установени в нея, а именно, че у детето се установяват нива на тревожност, включваща умора, раздразнителност, нетърпение, страх, безпокойство, резултатите отчитат силно завишено ниво на ситуативна тревожност и страх по отношение на родителя годно доказателство, на базата на което в най-добрия интерес на детето е да не се предоставя с преспиване в дома на бащата?

Представляват ли сигналите до Директора на ОЗД при ДСП, както и съдебни решения по ЗЗДН годни доказателствени средства, които да обуславят ограничаване на родителските права и контакти, доказват излагане на риск на малолетното дете и застрашават ли най-добрия му интерес до степен детето да отказва срещи с родителя?

Възможно ли е отказът на малолетното дете да се среща с родителя да е в резултат на формирани лични възприятия на детето относно родителя, който е демонстрирал поведение, което предизвиква несигурност, безпокойство и страх у малолетното дете?

Възможно ли е отказът на детето да се среща с баща си да е в резултат на формирани лични възприятия на детето от поведението и отношението на родителя към самото дете?

Удачно ли е малолетното дете да остава с преспиване в дома на родителя към момент, когато то изпитва страх, безпокойство, притеснение по отношение на този родител, установени с приети и обсъдени по делото доказателства в тази насока?

Тревожността на малолетното дете в присъствието на бащата, страхът от него, възможно ли е да обуслови нежелание на детето да има контакти с него и да го посещава?

Родителският капацитет включва ли в своето понятие умение на родителя да предпазва и защитава физическото и емоционално развитие на детето?

Възможно ли е родителският капацитет да бъде обусловен и повлиян от предходно обременено съдебно минало на родителя?

Длъжен ли е родителят, изпълняващ режим на лични контакти с малолетното дете, въз основа на съдебно решение, да упражнява непрекъснат контакт с него?

Допустимо ли е родителят, изпълняващ този режим, да оставя без надзор малолетното дете, предоставено му по режим с преспиване между 20.00 часа и 24.00 часа, пред нощни заведения, казина, да го оставя само нощно време и само през деня, без да упражнява непосредствен надзор за дълги времеви периоди?

Следва ли поведението на родител, излагащ на риск интересите на малолетно дете, оставящ детето за дълги времеви периоди през различни части от денонощието само, да бъде ограничен в режима на лични контакти и следва ли същият режим да бъде коригиран със съответните рестрикции, които да охранят най-добрия интерес на детето?

Длъжен ли е съдът да съобрази решението си относно ограничаване на родителските права със заключението на СПЕ, както и с изразеното желание на дете, навършило 10-годишна възраст, да не остава при родителя си само?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните и ако счита, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не е обсъдил всички събрани и относими към предмета на делото доказателства и доводи на страните, да отмени обжалваното решение и да го върне за ново разглеждане?

Длъжен ли е съдът служебно да следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне относно режима на лични контакти?

Следва ли съдът служебно да събира и обсъжда доказателства, касателно фактите, относими към предмета на спора?