Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението на банката по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й правни въпроси с поредни номера 1, 2, 3, 4 и 6 са такива, отнасящи се до правилността на атакуваното въззивно решение, докато въпроси с номера 5 и 7 са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от кредитната институция допълнителна предпоставка за това – по т. 3 на същия законов текст. Твърдението на банката настоящ касатор за отсъствие на „постановена задължителна практика на съдилищата, в това число и противоречива такава, не изключва необходимостта от надлежно обосноваване кои закони, респ. относими към разрешаването на конкретния спор законови разпоредби, са непълни, неясни или противоречиви, „за да се създаде съдебна практика по прилагането им“.