Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. При установено по делото с писмени и гласни доказателства обстоятелства, че водопреносната мрежа/инсталация в едно населено място е изградена предимно с участието на населението с доброволен труд през първата половина на 80-те години на миналия век, когато са включени/присъединени към изградената мрежа чрез изградени водопроводни отклонения имотите в строителните очертания на населеното място, включително процесният имот и в тези имоти /процесния/ не е установено наличието на някои от елементите на водопроводните инсталации и/или строителните книжа за изграждане на водопроводно отклонение, предвидени в изискванията на Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи или действалата преди нея Наредба №9 за ползването на водоснабдителните и канализационни системи, правилен ли е изводът на съда, че този имот не е бил присъединен към изградената водоснабдителна система, защото не е присъединен по предвидения в закона ред?

2. По какви критерии се преценява дали един имот е присъединен към изградената водопроводна инсталация в населеното място по предвидения в закона ред? Тези критерии от кои нормативни актове трябва да бъдат изведени – тези, действали към момента на изграждане на водопроводната система в населеното място или тези нормативни актове, които действат към момента, в който се прави извода дали имотът е бил присъединен?

3. При установено наличие на водопроводно отклонение от изградената водопроводна инсталация в населеното място към един имот, находящ се в строителните очертания на населеното място, длъжен ли е ВиК операторът да водоснабди имота и ако да – какви действия следва да бъдат предприети, от кого и при спазване на кои нормативи?

4. Длъжен ли е въззивният съд, при допускане на нова експертиза по направено искане във въззивната жалба, да се обоснове защо счита, че е налице необходимост от допускането на такава или е достатъчно това, че е посочил, че са налице основанията по чл. 266, ал. 3 ГПК, защото експертното заключение, прието от първоинстанционния съд, е било своевременно и достатъчно обосновано оспорено от ответното дружество и поисканата експертиза е относима /с оглед поставените задачи/ и се явява необходима по делото? Длъжен ли е съдът да посочи вида на допусната нова експертиза – повторна, допълнителна?

5. Длъжен ли е въззивният съд, при констатиране от него на коренно различни изводи по един и същи въпрос /В настоящия случай: Бил ли е присъединен имотът на ищеца към изградената водоснабдителна инсталация в селото?/, до които са достигнали вещите лица по първоначалната експертиза, приета от първоинстанционния съд и новата експертиза, изготвена във въззивното производство, и при изрично оспорване на заключението по новата експертиза от страна в производството, при постановяване на решението си, в съответствие с изводите, до които е достигнало вещото лице по повторната експертиза, съдът да изложи конкретни мотиви в него, защо е основал същото в съответствие с изводите на новото оспорено от страна в производството заключение?

6. Представлява ли нарушение, допуснато от съда това, че същият приема заключение на вещото лице по нова експертиза и постановява решение в съответствие със заключението, което не е изготвено по начина, възложен от съда – т. е. не е отговорило на формулираните въпроси след извършване оглед на процесния имот, проверка на документите при страните, както и да извърши необходимите справки при ответното дружество? Дължи ли произнасяне съдът в мотивите на решението по направеното оспорване на приетото заключение по допуснатата от съда нова експертиза, а именно – защо приема експертизата?