Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

са значими за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на тях обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускане до касация по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С ТР №1/2015 от 10.07.2018г. по т. д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези – по реда на чл. 31 Правилника за вписванията при наличие на някой от фактическите състави на: чл. 402 ГПК /отмяна на допуснато обезпечение чрез възбрана на недвижим имот при отхвърляне на иска или прекратяване на производството/; чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК /при прекратяване или приключване на изпълнителното производство и заличаване на наложената от съдебния изпълнител възбрана- с изключение на възбраната по публичната продан/; чл. 494, ал. 2 in fine ГПК /при освобождаване на недвижимия имот от изпълнение/. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот, като разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Възбраните бранят интересите както на купувача на публичната продан, като му осигуряват по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, върху чийто имот е вписана възбрана /всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението/. Вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан следва да се запази дори в хипотезата, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, тъй като има своята защитна функция – доколкото не може да се изключи възможността имотът отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на този имот да се проведе нова публична продан. В контекста на тези мотиви е разяснено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.