Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

1. Може ли наемателят по договор за наем да упражни иска по чл. 16, ал. 2 ЗАЗ спрямо наемодателя по този договор. 2. Възможна ли е конверсия на валиден и действителен договор за наем в договор за аренда. 3. Може ли въз основа на признанието на ответника да се формира извод за наличие на правоотношение, различно от възникналото, въз основа на юридическия акт сключен между страните, който акт е представен като доказателство по делото и не е оспорен от страните и нито една от тях не е заявила твърдения за негова привидност. 4. Може ли изменението на средната пазарна цена да бъде единствен и основен критерий за съществено изменение на обстоятелствата, от които са се ръководили страните при уреждане на отношенията си с договора за аренда и това изменение да води до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. 5. Следва ли да се приеме увеличението на средната пазарна поземлена рента в едно землище за основно обстоятелство, за решаващ и единствен критерий за доказване на фактическия състав на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ. 6. Кои са критериите за определянето на „трайно” и „съществено” изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключване на сделката, обуславящи увеличение размера на арендното плащане. 7. При наличие на трайно и съществено изменение на обстоятелствата винаги ли е налице съществено несъответствие на поетите насрещни задължения и кои са критериите и условията за определяне на несъответствие на поетите насрещни задължения. 8. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства. 9. Представлява ли мотиви на решението по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК изложеното от съда в частта относно фактическите и правни изводи, обосноваващи доказаност на фактическия състав на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се поддържа, че решението е и очевидно неправилно.