Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че от 5-те правни въпроса, формулирани от търговеца настоящ частен касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, естеството на такъв, който да е обусловил изхода по конкретното дело, има само въпросът с пор. №3. Докато другите релевирани от частния касатор правни въпроси са с изцяло хипотетичен характер. Предвид изтъкнатото САС действие на решението по чл. 630 ТЗ „по отношение на всички”, не може на плоскостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да се търси „тъждество” на страните по обуславящото и по обусловените дела, а й тълкуването на нормативните актове съобразно тяхната цел - с оглед преодоляване на констатирана от съда непълнота при уреждането на подобни случаи, респ. уреждането на произтичащите от тях отношения съобразно основните начала на правото на страната ни, не може да се квалифицира като „правоприлагане по целесъобразност”. Меродавно е, че произнасянето на САС с атакуваното определение по правния въпрос с пор. №3, е било извършено в стриктно съответствие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение №129/16.ІІІ.2017 г. на състав на І-во т. о. по ч. т. дело №2620/2016 г., с което се приема, че - предвид специалното правило на чл. 629, ал. 4 ТЗ - е налице основание за спиране на производството по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходна молба по чл. 625 ТЗ на друг кредитор срещу същия длъжник при невъзможност за присъединяване към нея по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ с оглед изтичане на преклузивния срок за това.