Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2011

е формулиран по следния начин: „Когато въззивният съд с атакуваното решение при прилагането на чл. 259 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение не се е произнесъл по възраженията, посочени пред първоинстанционния съд и не е обсъдил събраните във връзка с това доказателства, въззивното решение противоречи ли на задължителната практика на ВКС и подлежи ли на допускане до касационно обжалване, като същият конкретизиран от настоящата инстанция при условията на т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК, е процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, поради липса на мотиви на съда относно доказателствата, фактите и обстоятелствата, установени по делото. Вторият процесуалноправен въпрос е относно разпределяне на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 259, ал. 1, изр. 1 КТ, за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Посочени са и са представени съдебни решения: решение №238 от 06.03.2006 г. на ВКС по гр. д. №2021/2003 г. на ІІІ г. о., решение №175 от 05.08.2010 г. по гр. д. №247/2010 г. на Несебърския районен съд и решение №14 от 15.05.2008 г. по гр. д. №223/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, като за последните две решения липсват данни, че са влезли в законна сила.