Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

„1. Защо не е приложен чл. 202 ГПК в частта за обсъждане на експертизата заедно с другите доказателства по делото?; 2. Следва ли съдът да игнорира съдебно-техническата експертиза, без самият той да има съответните специални знания?; 3. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения?“. Касаторът поддържа, че последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на задължителните указания по т. 3 Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Цитира и разрешенията в постановеното по чл. 290 ГПК решение №267 от 4.03.2014 г. по гр. д. №30/2013 г. на ВКС, I г. о. за предпоставките за възлагане на допълнително и на повторно заключение; за задължението на съда и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. Касационният жалбоподател не свързва цитираните актове на задължителната практика на ВКС с поставените въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Сочи общо, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.