Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

между страните е уговорката в чл. 9, ал. 2 от договора между тях от 18.07.2014 г., съгласно която ответникът „Българска банка за развитие АД се задължава да заплати обезщетение в размер на 9-месечното брутно възнаграждение на члена на Надзорния съвет при предсрочно прекратяване на правоотношението между тях. СГС е приел, че правната връзка между страните е с мандатен и възмезден характер, тъй като с решението на ОС от 04.07.2014 г. на основание чл. 221, т. 5 ТЗ е приет и размер на възнаграждението на членове на Надзорния съвет, като няма данни да са взети някакви решения, детайлизиращи клаузите на бъдещия договор, нито ограничаващи представителната власт на изпълнителния директор Д. С. при сключване на съглашение с членовете на Надзорния съвет, за което той е упълномощен в съответствие с чл. 242, ал. 6 изр. 1 ТЗ. Според СГС изпълнителният директор Д. С. е разполагал с представителна власт да сключва от името и за сметка на дружеството сделки, вкл. и такива, създаващи задължение в тежест на „Българска банка за развитие АД за заплащане на обезщетение при предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните. Но СГС е възприел становището на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора между страните, съгласно която при предсрочно прекратяване на договорната връзка, ответникът се задължава да заплати обезщетение в размер на 9-месечното брутно възнаграждение на члена на Надзорния съвет. Съображенията на съда са във връзка с разпоредбата на чл. 4, ал. 5 Наредба на БНБ №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/21.12.2010 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. за изискванията към възнагражденията в банките, съгласно която обезщетенията, свързани с предсрочно прекратяване на договор трябва да отразяват постигнатите с течение на времето резултати на съответните лица и да са определени така, че да не възнаграждават неуспех. Изложени са мотиви, свързани с приложените Указания за изискванията към възнагражденията в банките, приети от БНБ, съгласно които споразумения, осигуряващи големи плащания, при които не са отчетени по никакъв начин рискът и резултатите от дейността по отношение на лица, чиито отношения се прекратяват са недопустими. Според СГС клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора предвижда безусловно задължение на дружеството за заплащане на обезщетение на член на Надзорния съвет при предсрочно прекратяване на облигационната връзка, без да е предоставена възможност на банката да определи размера на престацията, съобразно обективни фактори, каквито биха били прослужено време, конкретни постигнати резултати, бъдеща забрана за заемана на сходна длъжност в конкурентна институция и т. н. Според СГС забраната в чл. 4, ал. 5 Наредбата, тълкувана в контекста на указанията на БНБ е в обществен интерес, насочена към гарантиране на банковата сигурност чрез ограничаване на възможността дружествата да поемат риск от заплащане на обезщетения на ръководни кадри, които не са съобразени с обективни фактори. Изложени са и съображения за съответствие на тези изисквания с приетите насоки от Европейския банков орган /ЕБО/ за определяне на възнагражденията, съгласно чл. 74 пар.3 и чл. 75 пар.2 Директива 2013/36/ЕС, съгласно чл. 450 от Регламент №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]575/2013 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. Указанията на ЕБО /т. 144 - т. 155/ изясняват съдържанието на чл. 4, ал. 5 Наредбата, а именно принципна забрана за определяне на обезщетения при предсрочно прекратяване на правоотношение между банка и висш ръководен кадър, които не почиват на обективни критерии. По тези съображения СГС е приел, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е нищожна, тъй като не предвижда възможност дружеството да определи обезщетение при предсрочно прекратяване на правоотношението, въз основа на конкретни обстоятелства, а предвижда едно безусловна задължение на банката да плати обезщетение в размер на 9 месечното брутно възнаграждение.