Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

търсят отговор дали е допустима защита правата на кредиторите на несъстоятелността при серия разпоредителни сделки, извършени след увреждаща сделка със страна длъжникът, преди предявяване на отменителния иск по чл. 647 ТЗ. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №100 от 15.06.2009 г. по т. д. №808/2008 г., ІІ т. о., решение №187 от 3.11.2009 г. по т. д. №135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №93 от 10.07.2014 г. по т. д. №2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №111 от 12.07.2018 г. по т. д. №1892/2017 г. на ВКС, І т. о., решение №4/25.02.2021 г. по т. д. №2910/2019 г. на ВКС, І т. о., определение №200/26.04.2021 г. по ч. т. д. №317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. В цитираните съдебни актове е изяснено кои са активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с предмет действия и сделки, попадащи под режима на чл. 646 ТЗ, респ. чл. 647 ТЗ. Прието е, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. В решение на ВКС по т. д. №1892/2017 г., І т. о. е изрично изяснено, че прехвърлянето на правата от приобретателя в полза на трети лица, които са обект на атакувана сделка, не превръща последните в надлежна страна по исковете с правно основание чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Засягането на правата на третите лица-приобретатели, е само последица, при това незадължителна /арг. от чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ/, от прогласяване на относителна недействителност спрямо техния праводател, но самите трети лица не са страна по атакуемата придобивна сделка. Съгласно чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако то не се намира в масата на несъстоятелност или се дължат пари, третото лице става кредитор. В случай, че в резултат на действията или сделките се е стигнало до излизане на имущество от масата на несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът, който е ищец по обуславящите искове, следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ.