Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

какъв е характера на известията за доставяне, издавани от Български пощи, в частта „получател” - частни или официални. Касаторът поддържа частният им характер в тази част и сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставени са процесуалноправни въпроси за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада, когато е неизвършен, непълен и неточен(т. 2); за задължението на въззивния съд да изследва всички възражения и доводи и да анализира всички събрани по делото доказателства(т. 3). Сочи се противоречие с ТР №1/2013г, ОСГТК по въпроси на въззивното производство и установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Формулиран е въпрос трябва ли изпълнителното дело да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, ако длъжникът не е платил на взискателя по изпълнителното дело, а на трето лице и в какви хипотези плащането трябва да се приравни на плащане на взискателя. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя се въпрос за функциите на съдебния изпълнител, които не са правораздавателни, съответно има ли право съдебният изпълнител да установява различно материалноправно положение, отнасящо се до страните в сравнение с вече установеното от съда(т. 5)Изтъква се противоречие на въззивното решение с ТР №3/2005г ОСГТК по този въпрос. На следващо място, като формулира възпрос за обхвата на имуществената отговорност на ЧСИ дали съгласно чл. 441 ГПК тя е за вреди от процесуална незаконосъобразност на изпълнението или от материална незаконосъобразност, касаторът се позовава на реда за защита по 439 ГПК, по който ищецът е следвало да защити правата си, като оспори вземането чрез този иск. Посочена е практика на ВКС, изясняваща предпоставките за иска при защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение ( реш №129/2013г по гр. д №475/2012г, реш. №5/2012г по гр. д №658/2011г на ВКС и др). В случая съдебният изпълнител се е считал обвързан от изпълнителен лист и посочените в него суми, които е задължен да събере, като поддържа, че не е компетентен да се произнася по тяхната дължимост (реш. №414/2014г по гр. д №1292/2013 на ВКС) . С тези доводи касаторът обосновава обуславящо значение на въпросите при възложената му с решението имуществена отговрност, както и критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.