Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Когато ищецът е бил отстранен от длъжност поради наличие на наказателно обвинение против него и впоследствие е оправдан, подлежат ли на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на сбора на законните лихви върху несвоевременно изплатените му месечни възнаграждения за периода, в който е бил отстранен от длъжност (за периода от датата, на която щяха да са му заплатени ако не беше отстранен от длъжност, до датата на която реално са му изплатени след оправдаването му на основание чл. 231 ЗСВ)?

Относно преценката на съда на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?

Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?

Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато обвинение срещу магистрат средствата за допълнително материално стимулиране (ДМС) и социално-битово и културно обслужване (СБКО), изплащани към трудовото му възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност?

От кой момент настъпва изискуемостта на дължимата на магистрата по чл. 231, ал. 1 ЗСВ сума (разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 5 ЗСВ и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност) и има ли значение този момент в хипотезата на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по отношение на претенция за обезщетяване на имуществени вреди, обоснована с неполучено своевременно в пълен размер трудово възнаграждение за срока от датата на временното отстраняване от длъжност на магистрата по чл. 230 ЗСВ до датата на плащане на сумата по чл. 231, ал. 1 ЗСВ?