Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

е обуславящ за изхода на спора, но по този въпрос касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І г. о., - решение №331/19.05.2010г. по гр. д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №700/28.10.2010г. по гр. д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и в цитираните от касатора решения. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички представени по делото доказателства, относими към същствуването на предявените от НАП публични вземания и на вземанията за лихви за забавата им. Съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Липсата на изрични мотиви за неоснователност на претенцията на ищеца за лихви за периода след датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, произтича не от нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, а от изрично изразеното от него становище, че периодът на претенцията за лихви за забава е до датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. – Д. П.“. Съответно съдът не е отхвърлил като неоснователна претенция за лихви на касатора за периода след 13.04.2016г., а не е разглеждал такава, тъй като е приел, че тя е извън предмета на делото. Тази негова преценка изцяло съответства на съдържанието на исковата молба и молбата – уточнение от 12.06.2018г., в които се препраща към молбата за предявяване на вземанията от 13.04.2016г., съответно предмет на предявения установителен иск е съществуването на вземанията, възникнали до момента на предявяване с молбата от 13.04.2016г. и индивидуализирани в нея с период и размер. Размерът на тези вземания е определен от съда въз основа на данните от съдебно – счетоводната експертиза, заключението на която не е оспорено от страните, като за разликата над този размер искът е отхвърлен като неоснователен. Обстоятелството, че за предявените с молбата вземания за главници се дължи законна лихва за забава е съобразено от първоинстационния съд, който изрично е приел за установено съществуването на вземанията за главници по представените справки – декларации и ревизионни актове, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл. 290 ГПК. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановения съдебен акт.