Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

относно редовността на връчването на уведомление до търговец е свързан с предмета на спора, но не е единствено обуславящ за неговия изход. На първо място редът на чл. 50, ал. 3 ГПК е приложим към връчване на съдебни книжа, както и при връчване на книжа по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №148/02.12.2016г. по т. д.№2072/2015г. е прието, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Съгласно задължителните разяснения в т. 3 на ТР №1/28.12.2005г. по тълк. д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС, в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Отказ за получаване на съобщение или укриване на адресата, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис, или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37 - 58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. В случая връчване на уведомлението до наемателя не е извършено чрез нотариус или по възлагане на ЧСИ, поради което релевантен за изхода на производството не е въпросът за спазване на изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК, а доколко лицето, получило уведомлението, се легитимира като пълномощник на юридическото лице – получател.