Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

легитимиран ли е ищецът да претендира и респ. да получи обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на дядо му. Съдът се е позовал на решение по т. 1 на Тълкувателно решение 1/2016/2021 юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК според което: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“ С решението по т. 2 се обявява за изгубило сила Постановление №2 от 30. ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969 г. Следователно, заключил е съдът, ищецът има право да претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо му, ако е създал трайна и дълбока, особено близка емоционална връзка с починалия си дядо и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Според съда особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. С оглед гореизложеното, въззивният съд е преценявал, дали между ищеца и дядо му е била създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищецът търпи морални болки и страдания от смъртта му,. В тази връзка по делото са били събрани гласни доказателства Като свидетели, пред първата инстанция са разпитани бабата и майката на ищеца. Според показанията им, ищецът е възприемал дядо си като свой баща, тъй като майката му се разделила с баща му още докато била бременна, поради което ищецът не познавал баща си. Ищецът и майка му живяли в едно домакинство със свидетелката и съпруга й, който се грижел за внука си като като за свой син, водил го и го вземал от училище, присъствал на родителски срещи, давал му пари, помагал му с житейски съвети. Когато ищецът И. започнал да учи в гимназия, майка му заминала да работи в Гърция и той останал изцяло на грижите на дядо си и баба си. Дядото му е имал голямо желание да го види завършил висше образование. Ищецът бил студент, когато се е случило ПТП, като заради загубата на дядо си, изпитвал сериозни затруднения да продължи да учи и да си взема изпитите. Въпреки че в крайна сметка успял да завърши унивеститета, много трудно преживял смъртта на дядо си, дори още не можел да я преживее. Дълго време страдал от безсъние и безпокойство, дори получил някакви неврологични оплаквания, заради които се налагало да посещава лекари- специалисти. Пиел валериан, за да може да спи. Според показанията на майката на ищеца, загиналият му дядо бил като негов баща, тъй като още докато била бременна, свидетелката се разделила с биологичния баща на сина си, в резлутат на което от раждането си ищецът бил отглеждан в домакинството на баба си и дядо си. Той не познавал баща си и дядо му бил поел отговорността и ролята на баща живота му. Свидетелката живеела с тях, докато ищецът завършил седми клас, след което отишла да работи в Гърция, като синът й останал изцяло на грижите на баба си и дядо си. Посочва, че синът й и дядо му имали много силна връзка. Дядо му имал мечта, внукът му да завърши висше образование. Много се радвал, че ищецът носи неговото име, тъй като му бил и първо внуче. Според свидетелката, ищецът още не можел да преживее смъртта на дядо си. Наложило се да посещава невролог във връзка с проблеми, възникнали заради инцидента. Не можел да спи, треперели му ръцете, нервничел. Искал дядо му да го види „с шапката - при дипломирането, но за съжаление не успял. Съдът е изложил, че кредитира горните показания независимо от възможната заинтересованост на посочените свидетели, , тъй като ги намира за безпротиворечиви, логични и житейски обосновани. На база изложеното им съдържание, съдът е направил извод, че между ищеца и дядо му е съществувала изключително силна емоционална връзка поради житейските обстоятелства, съпътствали живота на двама им и надхвърляща по интензивност общоприетите в нашето общество отношенията между дядо и внук, вследствие разрушаването на която, ищецът действително е претърпял морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките роднини на починалия, които е справедливо да бъдат обезщетени.