Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл. 52 ЗЗД с т. 11 на ПП ВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/68[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. Според тази практика, справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице. В случаят съставът на САС не се е съобразил с установеното по спора- релевантните, съгласно цитираната задължителна практика, конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това е определил обезщетение, чийто размер не е мотивирал, тъй като посоченото, че размерът е определен след съвещание, не съдържа в себе си мотив, свързан с предпоставките, съобразно които съдът е приложил принципа за справедливост, още повече, че същият е посочил, че ищцата е получила сериозно увреждане в резултат от получените травми. Липсва и подробно обсъждане на предпоставките по приложението на чл. 52 ГПК, които следва да обосноват извода за определяне на посочения конкретен размер на стойността на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./, като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т. е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него. В тази връзка и с оглед прилагане на тези критерии, въззивният съд е следвало да съобрази обективно съществуващите факти, които не са разгледани в контекста на доказано преживяните от ищцата страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът е отделил внимание на другите искови претенции, но тази е обсъдена общо. Доказани са в хода на съдебното производство, претърпените неимуществени вреди – получени травми в резултат на ПТП, а именно - счупвания на ребра двустранно – 4 и 5 – вляво и 3-то и 4-то вдясно по аксиларната линия, двустранно счупване на раменете, на срамната и на седалищните кости, счупване на сакрума, счупване на носни кости, травматично увреждане с последваща пареза на левия фибуларен нерв и травматични периорбитални хематоми. Установено е, че е проведено оперативно лечение на фрактурите на таза. Продължителността на страданията и неудобствата при обслужването си за период от 2-8 месеца. по отношение на фрактурите на таза, докато увреждането на нерва изисква по-дълъг период на възстановяване, а към момента на прегледа на вещите лица, такова не е установено. Експертите са установили още, че по отношение на фрактурите е възможно възстановяване до степен на самообслужване и придвижване но като последица остава най-вече болезненост, докато фибуларният нерв не е възстановен., като същото води до качествено и количествена промяна в походката, която е нестабилна със завишен риск от спъвания. Експертът е посочил още, че функцията на единия крайник не може да бъде възстановена напълно. Трудностите, създадени на относително млад човек в трудоспособна възраст / 50 годишна към ПТП/, както и психическото натоварване на ищцата, причинено от тези страдания / вж. показания на свидетелят В./ не са отчетени от съда. Не е отчетена и изслушаната от първостепенния съд съдебно- психологическа експертиза, установяваща изрично въпреки изминалия период от време, нейната зашеметеност, социална дисфункция в резултат на променените житейски стереотипи, наличие на белези на дезорганизация на личносттта, изразяващи се в мащабна девалидизация – т. е. ищцата живее като насън извън реалността. Макар и в по-голямата си част тези страдания да са предизвикани от загубата на нейната майка – загинала в същото ПТП, с оглед свидетелските показания и отчетеното от експерта – психолог физическо й състояние/ предизвикано от уврежданията/ е задълбочило тези нагласи, като ги е довело до суицидни мисли, безпомощност и отчаяние. Не е съобразена и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити, като същите са с достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към датата на ПТП – 25.05.2017г. Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т. 11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение. С оглед изложеното и във връзка с интензитета на преживяното, както и последиците от него, променящи живота на ищцата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 120000лв., от които следва да бъдат приспаднати заплатените от застрахователя суми в размер на 23520лв. или иска е следвало да се уважи за сумата 96480лв. Решението, обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над определения от въззивният съд размер от 46480лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл. 432 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение.