Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Представлява ли, на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 Закона за пътищата и чл. 55 Наредба №РД-02-20-2/28.08.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сервитутната ивица част от пътя. 2. Може ли собственикът на имота да ползва същия под някаква форма, след като той е част от пътя, за да се приеме, че ответникът не владее и не държи имота. 3. Следва ли обременяването със сервитут като ограничено вещно право, което е извършено без правно основание, да бъде приравнено на отнемане на владението. 4. Дължи ли се равностойността на имота и обезщетение при въведени ограничения на собственика, когато същия се ползва от ответника без учреден законово или договорно сервитут. 5. При предявен и уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС следва ли да бъдат уважени исковете по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, когато ответникът ползва сервитут върху същия имот без да е налице законово или договорно учредяване на същия. 6. При предявен и уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС при липсата на общо легално определение кога може да бъде учреден сервитут и липса на специална норма, която да предвижда учредяването на такъв, представлява ли това неоснователно ограничаване на правата на собственика с тежести и следва ли по тази причина да бъдат уважени исковете по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. 7. Налице ли е държане на имота след неговото завземане от ответника въз основа на предварителното изпълнение на административния акт при липса на доказателства, че владението е възстановено. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК –очевидна неправилност.