Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не удовлетворява изискването за общо основание. Като предпоставка за допускане на касационно обжалване правният въпрос произтича от решаващ мотив на въззивното решение, съгласно разясненията, дадени в т. 1 ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1 от 19.02.2010 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по т. дело №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2009 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ОСГКТК на ВКС, а в случая касаторът го извежда от становището си за доказаност на факта, че отбелязаният в договора поръчващ е автор. Така жалбоподателят от една страна изразява несъгласие с допълнителен извод на въззивния съд /този извод е, че не е доказано авторство на ищцовото дружество върху претендирания за защита обект – външен дизайн на витрина на магазин /, а от друга поставя за разглеждане въпрос, третиращ правилност на становището му, вместо решаващ извод на състава. В тази връзка е необходимо да се посочи, че ОС ГКТК на ВКС изрично указва в т. 1 от цитираното Тълкувателно решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1 от 19.02.2010 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., че не всички въпроси, породени от правния спор са общи основания, а само тези, които притежават отразените в споменатото ТР на ОСГКТК на ВКС характеристики. Затова именно изведения от становище на касатора въпрос, разгледан във връзка с негово виждане за доказаност на факта, че отбелязаният в договора поръчващ е автор, а не в аспекта на разрешение, обосновано от състава не е обща предоставка. Необходимо е да се отбележи още, че формулирането на цитирания въпрос не е съобразено и с друга основна характеристика на общото основание - мотивът на съда, от който се извежда този въпрос самостоятелно да обуславя изхода на делото /такова качество притежават само решаващите мотиви/. В случая те са били съсредоточени върху признаците, които носи обекта на авторското право по чл. 3 ЗАССП – стр. 3 от мотивите на въззивното решение и крайния решаващ извод, че ищецът не е установил при доказателствената тежест, която той носи по делото, процесният дизайн на витрината на магазина да е резултат от творческа дейност. В допълнение към изложеното следва да се има предвид обстоятелството, че съдържащият се в чл. 42, ал. 1, предл. второ ЗАПСП диспозитив за принадлежност на авторското право върху произведение, създадено по поръчка не е правило, дефиниращо обекта на авторско – правна защита /характеристиките, които определят произведението като обект на авторското право/, нито е правило, с което се установява предметът на договора за поръчка като произведение на изкуството. За да се приеме, че предметът на договора за поръчка е произведение на изкуството ищецът трябва да докаже, че той носи характеристиките по чл. 3 ЗАПСП. Квалификацията, която съконтрагентите дават на предмета на договора като произведение на изкуството не е доказателство, че е изработеното от изпълнителя е произведение на изкуството. Последното е обективен факт, а не субективно преживяване на съдоговарящите, намиращо отражение в използваните в клаузите на договора квалификации – ал. 5, чл. 4 от договора от 13.09.2018 г.