Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ „Налице ли е виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител, което да обосновава отговорността му по чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, при осъществяване на принудителното изпълнение с извършена публична продан на идеална част на длъжника (по-голяма от действителната) от съсобствен недвижим имот с купувач друг съсобственик, в случай, че съсобствениците и длъжника, надлежно уведомени за предприемане на принудителното изпълнение на 1/3 ид. ч., вместо за действителната 1/4 ид. ч., не са представили доказателства установяващи действителните квоти (въпреки наличие на такива в държане на съсобствениците) и не са възразили по квотите от съсобствеността, нито при налагането на възбраната, нито при извършването на описа (на който са присъствали съсобствениците като владеещи вещта, същите ищец и ответник по главния установителен иск), нито при извършване на публичната продан, на която е участвал като купувач съсобственик (ищец по обратния иск), нито при придобиването на имота, вследствие на което 1/3 ид. ч. от вещта е придобита от него с постановлението за възлагане, понесените вреди последица ли са от бездействието на съсобствениците, или са от действията на съдебния изпълнител по осъществения изпълнителен способ?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №372/29.03.2013 г. по гр. д. №127/2012 г. на III г. о., решение №207 от 11.04.2019 г. по гр. д. №3201/2017 г. на IV г. о., както и решение №132/23.07.2020 г. по гр. д. №3781/2019 г. на IV г. о.; 2/ „Налице ли са предпоставките, в т. ч. виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител и причинна връзка с реално настъпилата вреда, които да обосновават отговорността му по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, когато от доказателствата по изпълнителното дело, включително тези, които съдебният изпълнител е бил длъжен да събере при изпълнение на задължението си по чл. 483 ГПК за притежаваните от длъжника идеални части от процесния имот, респ. за предмета на публичната продан, не могат да се установят други данни, обосноваващи различни от установените от ЧСИ квоти от съсобствеността – съответно за длъжника от 1/3 ид. ч., а такива данни се извличат от настоящото гражданско производство, в което е представено писменото доказателство, държащо се от съсобствениците (ищец и ответник по главния иск), установяващо действителния размер на квотите от съсобствеността?“; 3/ „В този случай, при изричното замълчаване, бездействие и непротивопоставяне на съсобствениците (ищец и ответник по главния иск), уведомени за принудителното изпълнение на вещта по квотите от съсобствеността, и при осъществено от тях нарушение на задължението им по чл. 3 ГПК като участници в изпълнителното производство да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, следва ли при преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител съда да съобрази злоупотребата с права от съсобствениците (един от които е ищецът по настоящия обратен иск) и в този случай обосновава ли се отговорността на ЧСИ по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД?“. По така повдигнатите въпроси се обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдение, че отговорът на тях ще допринесе за разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите.