Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

са обосновани с тезата, че в доклада по делото не е указано на Н. Ц. какво следва да доказва по направеното възражение за задържане. Посочената теза не отговаря на данните по делото. В насрещната искова молба Н. Ц. е твърдяла, че в началото на връзката със С. Ч. живеели в жилище под наем, а през януари 1990 г. се нанесли в процесния апартамент, в който извършили няколко ремонта, а причините тя да извърши редица подобрения са свързани с факта, че с нейния спътник в живота С. Ч. се обичали много, имали прекрасни отношения и всяко нещо, което е заплащала и закупувала за подобряване на интериора, комфорта и топлоизолацията на жилището е било извършвано от нея със съзнанието, че прави подобрения в собствен имот, като С. Ч. приемал с радост и въодушевление всичщи нейни стремежи и желания за извършва подобрения в техния дом. Първоинстанционният съд е включил в доклада, че обстоятелства от значение за спора са владението на ответната страна върху претендирания имот и движими вещи, както и извършените от ответната страна като добросъвестен владелец подобрения с лични средства. Указано й е, че следва да докаже извършването на подобренията като добросъвестен владелец с лични средства. След като изводът, че Н. Ц. е извършвала търпими действия и няма качеството владелец, следва от твърденията на самата страна в насрещната искова молба и не е обусловен от липса на указания за подлежащите на доказване факти в доклада по делото, то поставените в тази връзка въпроси се явяват неотносими и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.