Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

дали упражняването на правото на ръководния орган по чл. 328, ал. 2 КТ е обвързано от изготвена бизнес програма и нейните параметри въззивният съд е споделил практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №4/07.04.2022 г. по гр. д. №2285/2021 г. на ВКС, IV ГО, съгласно разрешенията в което за наличието на предпоставата по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ е достатъчно да е сключен нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение да е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице (управител, изпълнителен директор и други) срещу възнаграждение, и лицето да е започнало изпълнението на договора. Възпроизведено е приетото в решението на ВКС разбиране, че този извод следва от правната характеристика на договора за управление, който е каузален договор, а целта, към която е насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск, полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД, да постигне оптимален стопански резултат. В този смисъл добавянето на предпоставка, която не произтича от закона – започналото изпълнение да е релевантно, само когато е по конкретна бизнес програма/бизнес резултат, неоправдано стеснява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ. В тази връзка е прието, че 9 – месечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ има за начало първия конкретен акт на управление на предприятието, предприет от лицето, на което това е възложено срещу възнаграждение със сключения нов договор. Необходимо е този акт да демонстрира поето и започнало управление на предприятието, а законът не изисква да е акт на изпълнение по конкретно възложена от работодателя бизнес програма или бизнес план. В контекста на тези разрешения и безспорните факти, че новоизбраният изпълнителен директор И. Л. е поел незабавно управлението на ответното дружество след избирането му за изпълнителен член на Съвета на директорите, че договорът за възлагане на управлението е сключен на 27.09.2023 г., а трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 22.11.2023 г., т. е. в 9– месечния срок от започване на изпълнението на договора, въззивният съд е приел, че липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма пред управляващия предприятието е без значение за неговата законосъобразност.