Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) при представяне на разписки, в които е посочена датата на процесния договор – 13.03.2017 г., следва ли да бъде отхвърлен искът, защото към тази дата заемодателят не е изпълнил задължението си да предаде цялата сума; да бъде уважен частично, съответно – до размера на сумата, която се твърди, че е предадена на датата на сключване, или да бъде уважен изцяло; 2) кои са задължителните реквизити на разписката, която удостоверява предаването на суми по заемния договор; 3) държането на оригинали на разписки от ищеца прави ли го заемодател по тях, когато в тях не е упоменат заемодател и не е посочено като основание договор, по който заемодател и заемател са постигнали и съгласие, както и липсват други характеристики на заемното правоотношение; 4) може ли въззивният съд да тълкува волята на страните разширително, в противоречие с наведените от тях твърдения; 5) когато по отношение на една претенция се сочат правоотношения от различни дати, следва ли съдът да приема, че същите касаят едно и също правоотношение, при липса на пълен идентитет между други съществени индивидуализиращи белези на договора; и 6) следва ли и/или допустимо ли е разписката за предаване на суми да препраща към датата на постигнатото съгласие между страните или към датата на евентуално пораждане на заемното правоотношение в бъдеще време. Във връзка с първия въпрос касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че при решаване на делото въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение №244/21.01.2020 г. по гр. д. №983/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение №128/18.10.2017 г. по гр. д. №5372/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение №291/17.12.2018 г. по гр. д. №2176/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите пет въпроса жалбоподателят поддържа, че отговорът им бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но без да излага съображения за наличието на тази допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с оплакванията за процесуална недопустимост на въззивното решение касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, като поддържа, че въззивният съд обсъдил доводи, посредством разширително тълкуване волята на страните, без такива да били наведени от въззивника-ищец в хода на първоинстанционното производство и във въззивната жалба, както и че въззивният съд се произнесъл по неотправена претенция по договор от 15.03.2017 г., респ. – по непредявен иск, доколкото в исковата молба, в хода на първоинстанционното производство и във въззивната жалба ищецът не сочел идентичност с договора от 13.03.2017 г.