Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Следва ли да бъдат съобразени извършените от адвоката процесуални действия при определяне възнаграждението за предоставена адвокатска помощ?“; 2. „Как следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство при направено възражение за прекомерност?“; 3. „Може ли съдът да намали присъдено възнаграждение за процесуално представителство по дело, като вземе предвид общия обем на осъщественото процесуално представителство по делото?“; 4. „Следва ли да се присъдят разноски по реда на чл. 38 ЗАдв, в пълен размер определен съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба №1/2004 г. на ВАдвС без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, липсата на фактическата и правна сложност по делото, както и етапа на който делото е прекратено поради отказ от иска?“; 5. „Може ли съдът във всеки случай, по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?“; 6. „Следва ли да се присъжда държавна такса при прекратяване на производството поради отказ?“; 7. „Може ли КОННИ да бъде освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК, въпреки разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, предвид че съдебно предявеното Комисията право има характер на публично държавно вземане?“ и 8. „Налице ли е отношение на обща към специална норма за чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение №2093/26.04.2024 г. по ч. гр. д. №1205/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение №50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение №369/29.01.2024 г. по ч. гр. д. №184/2024 г. на ВКС, IV г. о. и в противоречие с актове на Съда на ЕС – решение от 09.03.1978 г. по дело №106/1977 на СЕО, решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на СЕС, решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС, решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.